Защо къщите на богаташите са тъжни?

Не знам дали това е световна тендецния, или само нашите богаташи постигат този тъжен ефект.

Перфектни дворове, поддържани от фирма за озеленяване, всичко зелено и подрязано, винаги изрядно, като че ли всеки момент очакват да дойдат от списание Форбс и да снимат фотосесия точно в този двор.

Наложи ми се няколко седмици да минавам по един и същи път в с. Бистрица. Който не знае, това е Бевърли Хилса на София, демек разбирай всички богаташи се бутат да са там. Направи ми впечатление, (в случаите когато се виждаше нещо и нямаше 3 метрова солидна ограда) че в тези къщи като от филм, реално липсва живота.

Може би работят по цял ден и нямат време да се прибират?

Контрастно – нормалните български селски къщи

Всеки, който е имал детство на село, или поне е посещавал някакво нормално село/градче, знае как изглежда един жив и “здравословен” двор. Реално мястото е същото – къща с двор на село, хората в тези къщи обаче знаят какво знчи удоволствие от живота.

До някъде ми напомня на съпоставката с “перфектните” филтрирани снимки и строго издържани текстове по профилите на кифлите и разни други инфлуенсъри по калъп. Перфектно изглеждаща обстановка, но някак си липсва душата.

Финални мисли

Не знам дали съм прав, дали това не е в крайностите, може би има и златна среда, в която много богати хора с хубави дворове си гледат домати и се радват на птичките и пчеличките в декоративното езерце. Но поне едно е сигурно тези хора не са нашите политици, звезди и крупни бизнесмени. Тези са се изпокрили, докато охраните и градинарите прекарват повече време на двора от тях самите.

Всеки получава това, за което се бори в крайна сметка. Дано всички са живи и здрави и се чувстват добре без значение къде се намират.