Ти си единственият проблем в живота си. Никой няма да дойде да те спаси, няма вълшебно решение, няма момент, в който „ще се случи от само себе си“. Ако нещо не ти харесва – вдигаш си г*за и го променяш. Какво можеш да направиш? Излизай навън, дори без причина. В момента си в капан, защото стоиш в една и съща среда и очакваш нещо ново да се случи. Излез от вкъщи. Отиди в кафене, бар, фитнес, парк – няма значение. Светът няма да дойде при теб, ти трябва да излезеш при него. Спри да се самосъжаляваш. Никой няма да ти съчувства, защото всички са заети със себе си. Единственият, който…

Вие сте в капан. Тази фалшива, гланцирана версия на себе си, която толкова усърдно поддържате в Инстаграм, се е превърнала в бреме. Но защо? Защо хвърляте толкова енергия в гонене на одобрение от непознати? Това ли е вашият живот – една върволица от обработени снимки и фиктивни усмивки? Вие сте прецакани, излъгани, да гоните нещо неуловимо. Истинските, щастливи хора не се интересуват от това. Те не се крият зад филтри и фалшиви лайкове, защото знаят, че щастието не е нещо, което можеш да уловиш в рамките на квадратно изображение. Те знаят, че щастието е нещо, което трябва да усещаш, а не да показваш. Истински красивите хора също не изглеждат като…

До кога ще ги търпим тия самозвани „експерти“, дето всеки ден изкачат като гъби след дъжд? Няма ли кой да им каже, че не ни трябват повече гурута, обещаващи светкавично забогатяване, закачливи курсове за милионери, или тези така наречени „лайфкоучове“ за коучове? Стига вече! Има ли край на тази лудост? Кой изобщо им повярва? Как стигнахме дотам, че всеки втори да се смята за „ментор“, който уж ще те научи как да успееш в живота? Разбираш ли, влязъл си в Instagram, Facebook или TikTok, и хоп – срещу теб стои поредният „професионалист“, който има „сигурен план“ как да направиш шестцифрена сума за три месеца. Разбира се, това ще стане, ако…

Аз се имам за млад, нищо че минавам 30-те, но като оставим настрана колко бързо лети времето, все пак се поддържам активен. Тази активност ми позволява да срещам млади хора 15-16 годишни в конкретния случай, които (това е много важно) не се преструват, а се държат естествено пред мен (по-скоро не им дреме и не ме забелязват, но това няма значение). Седя и ги гледам, как уж са навън, на място за спорт и социализиране. Минават техни себеподобни, минават момичета наоколо, но нещо много куца в цялата картинка. Телата са слаби, изгърбени, гласовете не се чуват почти, гледа се някакъв мач, други пък играят хазартна игричка. Един по-спортен успява да…